Здравейте мили мои хартиени вълшебници и честито Благовещение - само благи вести във всеки ваш ден!
Извинявайте, че почти два месеца никаква ме няма. Два месеца са много време, случват се какви ли не неща. При мен се случи това че останах без работа. Само по себе си това е кофти, но пък има и положителни страни - осъзнах на какъв адски стрес съм била ежедневно. Не че като работиш не го усещаш, просто в бързането не му обръщаш внимание. Та след като премина първоначалния шок от случката и особено от начина, по който се случиха нещата ме обзе едно спокойствие...почивам си и това е! Борса! Нека пък и държавата малко поработи за мен. Колко е спокойствие това спокойствие аз си знам, но определено не се чувствам много зле или ужасно притеснена за бъдещето. Що такъв позитивизъм и оптимизъм ме гонят - не знам! Ставам сутрин, изпращам децата по направления, правя си едно голяяямо кафе и сядам да пожелая на другарчетата във фейсбук добро утро и хубав ден. Написвам им нещо усмихнато, весело и позитивно. Старая се да усмихна колкото тях толкова и себе си, че много отдавна съм научила, че ако аз не си направя деня хубав, никой няма да изяви желание.
И започва деня! Само че нищо не ми се прави. Не че не ми се прави де, ами вдъхновение ли нямам, какво ми е не знам - но....и време имам /преди как не ми стигаше времето..../, и съм сама, никой не ми се пречка, и поводи се намират, обаче ми е едно такова....необяснимо. Не съм седяла де, понаправих това онова, но...
Днес обаче реших, че е време да се завърна на подиума така да се каже. Като ви представя свършеното до момента.
Картичка за юбилей:
Един календар, един книгоразделител пак с календар и едно влюбено тинейджърско тефтерче, за записаните при мен от Предай нататък във фейсбук:
Няколко картички за една и съща сватба:
Една картичка, чийто модел видях в последния брой на Креативити и с която отбора ни по тенис на маса иска да благодари за направено дарение, с което ще отидат на световното в Италия:
На края картичката за рождения ден на една малка фея Славена. Оцветяването ми е с акварелни флумастри и е кошмарно, но когато на коленете ти седи влюбен и нетърпелив 5 годишен мъж е така. Мисля си обаче, че дори сина ми да не седеше в мен докато я оцветявах, резултата щеше да е съвсем малко по-добър - просто явно с оцветяването толкова си мога :-) Картичката ми е в резултат на новото ми печатче от Хобисимо и на най-приказно невероятната картичка, която получих от Гери, обаче за това другия път:
Направих и три албума докато ме нямаше, но за тях ... друг път :-)
Е, появих се - сега можете напълно обосновано да ми се скарате, че съм се губила толкова, но повече ще се радвам на коментари и препоръки за творбите ми, че като попрегледах вие какво творите, взех да се питам аз къде съм тръгнала.
Хубава вечер момичета, мир и любов в дните ви.
