И така - справих се! Ако помните, в предишната публикация ви помолих да стискате палци да се успея със сто задачи! Е, отчетите още не са готови, но се справих с нещо много по-важно и отговорно - албум за 53ия рожден ден на кмета на общината, който по стечение на обстоятелствата ми се пада и шеф. Обаче да отбележа, че албума го поръча друга колежка, не е от мен :-). Събота и неделя, децата и мъжа на самоотглеждане, прането на камара, кафемашината включена нон-стоп, работа от сутрин до вечер и воала - снощи в полунощ го завърших. Незнам как стигнах долеглото, тази сутрин в 7,55 мнооооого бързо го снимах преди да го предам на поръчителката. То си личи по снимките колко скоростно са направени. Снимките описват целия мандат 2007 - 2011 година като започва със стартирането на предизборната му кампания и приключва със снимки от последните дни. Има и доста статии, понеже нашия кмет е медийна личност. Няма да ви обяснявам повече - ЕТО ГО! Много се гордея с него.
Това е мястото, където се опитвам да избягам след тежкия работен ден. Още се уча и понякога имам толкова много идеи,че ми е трудно да реша коя да реализирам. Благодаря, че посетихте блога ми и се надявам да дойдете пак, за да повълшебстваме заедно.
Последователи
понеделник, 22 август 2011 г.
четвъртък, 18 август 2011 г.
Завърнах се
Здравейте, здравейте, здравейте! Кой е казал, че август е месец за почивка???? Всяка година август ми е най-натоварено. Преди десет дена се върнах от Франция и едва сега намирам време да публикувам. За две вечери минах мноооого бързо през блоговете, които следя и трябва да ви поздравя момичета - КРАСОТА!!!!!
Сега по ред на номерата - Във Франция беше страхотно, въпреки, че не беше съвсем почивка. Ходихме като партньори по един проект, с една колежка водихме 10 тинейджъри. Страхотни деца. Бяхме на палатков лагер с още 30 деца от Франция, Италия и Румъния. Нашите деца бързо се смесиха с останалите, преминавайки езикови, географски и културни бариери. И като казах културни, това е нещото което ме впечатли най-много там. Не идеалните им пътища / самолета друсаше повече от автобуса/, не уредените им като картинки градчета, не идеално запазените им старини, а отношението към човека срещу теб. Невероятно, уважението към другия сякаш е като някакъв код на честта за тях.
Това сме ние:
Държа да отбележа, че танцьорите ни, макар и само 4 предизвикаха истински фурор.
Тук е момента да се похваля с наградките, които получих преди да тръгна.
От Снежи /Бежко "Под навеса"/ получих чудесна картичка и страхотна дървена кутийка, която да си украся, пълна с безброй чудеса. И нещо, което предизвика дивия ми възторг - онова нещо, което аз наричам стойка за картички и което ужасно много исках, но нямах представа от къде да си купя. Получих ги защото познах от какво е направена онази изключително интересна пейка. Благодаря ти Снежи!
Получих си и наградата от Детелина, която зададе картичкофурийско предизвикателство № 75 - картичка с коне, и което аз спечелих.
И дори вече си използвах единия лист от хартиите за да направя "Нещо за мен" за предизвикателството седмица 4 на Хобисимо Винаги съм искала да си направя тефтерче, като тези прекрасни бижута, които гледам из блоговете. Хиляди благодарности на Нели, че вече имам. Тадааам, представям ви го. И дори съм го именувала на мен, за да не се изкуша да го подаря на някого :-) Има малко брокат по флоралните елементи на листа, но не личи на снимката.
И в цялата августовска лудница, успях да спретна две бързи картички - едната за забождане в саксия за една колежка, а другата за една малка беболина.
И така, простете за дългия пост, но всички вие, макар и виртуални, много ми липсвахте. Стискайте палци да успея и с отчетите, и с интервенционните запаси, и с празника на града и със срока за участие в седмиците на Хобисимо. И с още нещо, но за него в следващия пост.
Лека нощ.
Сега по ред на номерата - Във Франция беше страхотно, въпреки, че не беше съвсем почивка. Ходихме като партньори по един проект, с една колежка водихме 10 тинейджъри. Страхотни деца. Бяхме на палатков лагер с още 30 деца от Франция, Италия и Румъния. Нашите деца бързо се смесиха с останалите, преминавайки езикови, географски и културни бариери. И като казах културни, това е нещото което ме впечатли най-много там. Не идеалните им пътища / самолета друсаше повече от автобуса/, не уредените им като картинки градчета, не идеално запазените им старини, а отношението към човека срещу теб. Невероятно, уважението към другия сякаш е като някакъв код на честта за тях.
Това сме ние:
Държа да отбележа, че танцьорите ни, макар и само 4 предизвикаха истински фурор.
Тук е момента да се похваля с наградките, които получих преди да тръгна.
От Снежи /Бежко "Под навеса"/ получих чудесна картичка и страхотна дървена кутийка, която да си украся, пълна с безброй чудеса. И нещо, което предизвика дивия ми възторг - онова нещо, което аз наричам стойка за картички и което ужасно много исках, но нямах представа от къде да си купя. Получих ги защото познах от какво е направена онази изключително интересна пейка. Благодаря ти Снежи!
Получих си и наградата от Детелина, която зададе картичкофурийско предизвикателство № 75 - картичка с коне, и което аз спечелих.
И дори вече си използвах единия лист от хартиите за да направя "Нещо за мен" за предизвикателството седмица 4 на Хобисимо Винаги съм искала да си направя тефтерче, като тези прекрасни бижута, които гледам из блоговете. Хиляди благодарности на Нели, че вече имам. Тадааам, представям ви го. И дори съм го именувала на мен, за да не се изкуша да го подаря на някого :-) Има малко брокат по флоралните елементи на листа, но не личи на снимката.
И в цялата августовска лудница, успях да спретна две бързи картички - едната за забождане в саксия за една колежка, а другата за една малка беболина.
И така, простете за дългия пост, но всички вие, макар и виртуални, много ми липсвахте. Стискайте палци да успея и с отчетите, и с интервенционните запаси, и с празника на града и със срока за участие в седмиците на Хобисимо. И с още нещо, но за него в следващия пост.
Лека нощ.
неделя, 24 юли 2011 г.
Коледа е!
Коледа е! Ама не е! Някъде от другата страна на земното кълбо да, но при нас е време за мореееееее. И все пак - Коледа е! По идея на Хобисимо. Направих картичката на един дъх. Замислях я мнооого по-различна, но когато Елшите ни предизвикаха с тяхната кръгла картичка, вече знаех че това ще е! Появи се в съзнанието ми на момента. Случвало ли ви се е? И колкото и да се опитвах да си представя друга кръгла картичка - не се получи. И така - моята Коледа е кръгла и отива при:
Двете елши - Кръгло
Хобисимо - Коледа през юли
Двете елши - Кръгло
Хобисимо - Коледа през юли
събота, 23 юли 2011 г.
Следвай мечтите си
И така, както ви обещах, ще ви представя една картичка с любима моя графика на кон. Попаднах на нея случайно в нета, може би преди две години, и много ми хареса. Смъкнах си я и си я гледам от време на време. Въздействаща е и мисля, че сега и дойде времето. Няма нужда от повече приказки, ето я и нея:
Ето и текста, също любим мой :
Милиони пътеки се раждат.
Милиони пътеки умират.
Милиони пътеки затъват в блата.
Само най-смелите
криволичат
нагоре
към върха.
Но върховете са живи.
Те имат крила.
Наближим ли до тях -
от смелите стъпки подплашени -
литват все по-високо
пред нас.
Кр.Пенев
Картичкофурии № 75
Хобисимо седмица 1
Ето и текста, също любим мой :
Милиони пътеки се раждат.
Милиони пътеки умират.
Милиони пътеки затъват в блата.
Само най-смелите
криволичат
нагоре
към върха.
Но върховете са живи.
Те имат крила.
Наближим ли до тях -
от смелите стъпки подплашени -
литват все по-високо
пред нас.
Кр.Пенев
Картичкофурии № 75
Хобисимо седмица 1
сряда, 20 юли 2011 г.
Чудеса
Обичам коне. Обичам и пънчове. Кон нямам, но за това пък съм горда собственичка на цели 34 пънча и се опитвам да правя финансови магии, за да се сдобия с още 2 които съм харесала. Представяте ли си колко ми беше трудно да реша кои именно пъчове да използвам за предизвикателството на елшите?! И докато обмислях картичката реших да поровя за картинка с коне. Имам една много любима и ако успея ще направя картичка и с нея. Тази която открих просто ме плени - приказен еднорог, заобиколен от пеперуди...и картинката сама си поиска белия, невинен цвят, небесносините орнаменти, и тия цветни лудетини, които ги заобикалят. И естествено пожеланието за вълшебен ден /което е размазано на снимката, но в действителност ми се получи добър ембоснат надпис/. И някак си естествено дойде и текста, което пък е второто условие на Картичкофуриите. И така - Навсякъде около нас има малки чудеса, само трябва да умеем да ги виждаме. А моята картичка отива при Пънч мания на елшите и КФП № 75 Картичка с коне
сряда, 13 юли 2011 г.
ЛОДКА
Ама наистина в последния момент тази лодка отива при Двете елши, Крейзито и първата игра на Хобисимо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

































