Доста дълго просто разглеждах блогове и сайтове, понакупих си някои материали и радвах близки и приятели с майсторийките си, преди да се престраша да си направя блок и да публикувам творенията си. Сякаш навлизах в затвореното пространство на някаква общност - притеснително и толкова вълнуващо.
Та мисълта ми е за това, колко е малка България /или може би хората, правещи красоти са толкова много, че просто са на гъсто :-) /. Преди няколко дни получих покана за приемане в скайпа на една дама, непозната за мен. Приех я и след известно време получих покана за приятелство от същата дама и във Фейсбук. Стана ми любопитно, тъй като се оказа че имаме само един общ приятел и след кратък разговор с него разбрах, че дамата също прави разни неща от хартия и за това е интереса и към мен. Замислих се как от дума на дума, от разговор и от аз чух ти видя ли човек може да открие много приятели със сходни интереси. А дамата се оказа просто страхотна, живее съвсем близко до моят град, много е слънчева и усмихната и спокойно мога да кажа, че изключително се радвам че случайността ни срещна.
Светлана, мила, тази слънчева картичка е за теб. Опитах се да пресъздам ведрото ти настроение, дано съм успяла. Нямаш блог и няма да видиш това, но знам, че утре когато получих пакетчето ще си изненадана и много усмихната.
Честита първа пролет и много успешна седмица на всички!
Много мил жест! Убедена съм, че бъде трогната твоята нова приятелка за милата и нежна картичка, която си и сътворила!
ОтговорИзтриванеНаистина мило :)
ОтговорИзтриванеСладка е картичката, а комбинацията от жълто и бяло на мен ми е много свежа.
Чудесна инициатива и много слънчева картичка!
ОтговорИзтриванеМного свежа картичка, страхотна е.
ОтговорИзтриване