За новите приятели

Винаги съм правела разни ръкоделски неща, ама винаги. Отначало с ваденки, изрязани картинки от списания, салфетки. Опитвам се да си спомня как точно открих, че с правенето на картички и скрапбук се занимават мноооого хора и за целта има невъобразимо много професионални уреди. Оказа се, че това си е цяла наука.

Доста дълго просто разглеждах блогове и сайтове, понакупих си някои материали и радвах близки и приятели с майсторийките си, преди да се престраша да си направя блок и да публикувам творенията си. Сякаш навлизах в затвореното пространство на някаква общност - притеснително и толкова вълнуващо.

Та мисълта ми е за това, колко е малка България /или може би хората, правещи красоти са толкова много, че просто са на гъсто :-) /. Преди няколко дни получих покана за приемане в скайпа на една дама, непозната за мен. Приех я и след известно време получих покана за приятелство от същата дама и във Фейсбук. Стана ми любопитно, тъй като се оказа че имаме само един общ приятел и след кратък разговор с него разбрах, че дамата също прави разни неща от хартия и за това е интереса и към мен. Замислих се как от дума на дума, от разговор и от аз чух ти видя ли човек може да открие много приятели със сходни интереси. А дамата се оказа просто страхотна, живее съвсем близко до моят град, много е слънчева и усмихната и спокойно мога да кажа, че изключително се радвам че случайността ни срещна.

Светлана, мила, тази слънчева картичка е за теб. Опитах се да пресъздам ведрото ти настроение, дано съм успяла. Нямаш блог и няма да видиш това, но знам, че утре когато получих пакетчето ще си изненадана и много усмихната.

Честита първа пролет и много успешна седмица на всички!